Реагентите за откриване на туморни маркери играят важна роля в ранния скрининг на рака, мониторинга на ефикасността на лечението и оценката на прогнозата. Техният процес на тестване трябва стриктно да се придържа към стандартизирани процедури, за да гарантира точни и надеждни резултати.
Събирането и обработката на проби са първите стъпки в тестването. Като тестова проба обикновено се използва серум или плазма. След събирането трябва да се съхранява при 2-8 градуса и да се изпрати за тест възможно най-скоро. За дълго-съхранение трябва да се съхранява при -20 градуса или по-ниска, за да се избегнат повтарящи се цикли на замразяване-размразяване. Когато вземате кръв, избягвайте хемолиза, липемия или иктерични проби, за да предотвратите намеса в резултатите от теста.
По време на подготовката на реагентите се уверете, че тестовите реагенти са в рамките на срока на годност и ги затоплете или разредете според инструкциите в инструкциите на производителя. Някои реагенти може да изискват предварителна обработка, като например уравновесяване до стайна температура или вихрово смесване. Освен това трябва да се включат отрицателни и положителни контроли, за да се провери валидността на тестовата система.
Тестовете обикновено използват имуноанализи, като хемилуминесцентни имуноанализи (CLIA), ензимно-свързани имуноанализи (ELISA) или електрохемилуминесцентни анализи (ECLIA). Като вземем за пример хемилуминесцентния метод, третираната проба се инкубира с белязано антитяло за образуване на комплекс чрез свързване на специфично антиген-антитяло. След това се добавя луминесцентен субстрат и интензитетът на светлинния сигнал се открива от инструмент, като по този начин се определя количествено концентрацията на туморния маркер.
Анализът и докладването на резултатите трябва да се тълкуват във връзка с клиничните референтни граници. Нормалните стойности за различните туморни маркери може да варират в зависимост от метода на изследване или лабораторията и следователно изискват цялостна преценка от професионален лекар въз основа на медицинската история на пациента, образни изследвания и други фактори. Докладът от теста трябва да включва името на маркера, стойността на теста, единицата и референтния обхват и също така трябва да посочва метода на тестване и времето за тестване.
Целият процес на тестване трябва да се проведе в стандартизирана лабораторна среда и стриктно да се спазват стандартите за контрол на качеството, за да се гарантира клиничната стойност на резултатите от теста.
